Съвест 2

Poesía » Filosófica

586 0 0

Отрони звук гласа на съвестта ми

И всяка клетка в мен надигна глас

Май няма бог в нас, едва ли

Кой би вложил нещо ценно в нас?

Кой би съградил човек от кал?

И би му подарил живот безкраен

А после и душа му дал

Препълнена с любов, за още жаден.

Кой би изпълнил с надежда за нирвана

Че някой ден ще стигне и до БОГ

Че някой ден ще е избрана

На НЕГО да е аналог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0