7.07.2024 г., 18:52 ч.

Съвест 2 

  Поезия » Философска
131 0 0

 

 

Отрони звук гласа на съвестта ми

И всяка клетка в мен надигна глас

Май няма бог в нас, едва ли

Кой би вложил нещо ценно в нас?

 

Кой би съградил човек от кал?

И би му подарил живот безкраен

А после и душа му дал

Препълнена с любов, за още жаден.

 

Кой би изпълнил с надежда за нирвана

Че някой ден ще стигне и до БОГ

Че някой ден ще е избрана

На НЕГО да е аналог.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??