7.07.2024 г., 18:52

Съвест 2

584 0 0

 

 

Отрони звук гласа на съвестта ми

И всяка клетка в мен надигна глас

Май няма бог в нас, едва ли

Кой би вложил нещо ценно в нас?

 

Кой би съградил човек от кал?

И би му подарил живот безкраен

А после и душа му дал

Препълнена с любов, за още жаден.

 

Кой би изпълнил с надежда за нирвана

Че някой ден ще стигне и до БОГ

Че някой ден ще е избрана

На НЕГО да е аналог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...