7.07.2024 г., 18:52

Съвест 2

576 0 0

 

 

Отрони звук гласа на съвестта ми

И всяка клетка в мен надигна глас

Май няма бог в нас, едва ли

Кой би вложил нещо ценно в нас?

 

Кой би съградил човек от кал?

И би му подарил живот безкраен

А после и душа му дал

Препълнена с любов, за още жаден.

 

Кой би изпълнил с надежда за нирвана

Че някой ден ще стигне и до БОГ

Че някой ден ще е избрана

На НЕГО да е аналог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...