Отрони звук гласа на съвестта ми
И всяка клетка в мен надигна глас
Май няма бог в нас, едва ли
Кой би вложил нещо ценно в нас?
Кой би съградил човек от кал?
И би му подарил живот безкраен
А после и душа му дал
Препълнена с любов, за още жаден.
Кой би изпълнил с надежда за нирвана
Че някой ден ще стигне и до БОГ
Че някой ден ще е избрана
На НЕГО да е аналог.
© Hristo Hristov All rights reserved.