Съвести

8 sept 2011, 21:30

Poesía

629 0 2

По загубени улици

тичат моите съвести бесни,

непребродили утрото,

като рефрени от песни

по петите ги следват

гладни улични кучета,

озверели и слепи

от прескачане в чуждите утрини.

Моите хиляди съвести,

неизменно клечащи пред кръчмите,

неизменно пияни

от илюзии и сънища –

всяка вечер е празник,

всеки делник е ден-разкаяние,

всеки миг е палач...

А аз – бездомен стопанин –

обикалям нощните улици

да си ги прибера.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.