8 сент. 2011 г., 21:30

Съвести

978 0 2

 

По загубени улици

тичат моите съвести бесни,

непребродили утрото,

като рефрени от песни

по петите ги следват

гладни улични кучета,

озверели и слепи

от прескачане в чуждите утрини.

Моите хиляди съвести,

неизменно клечащи пред кръчмите,

неизменно пияни

от илюзии и сънища –

всяка вечер е празник,

всеки делник е ден-разкаяние,

всеки миг е палач...

А аз – бездомен стопанин –

обикалям нощните улици

да си ги прибера.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали е много добър не знам...
    Хубава е идеята, ама някакси недоразработена!
    Аз бих искал да имам събрани съчинения съвести...
    Зем.
  • много добър!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...