Съвести
971
0
2
По загубени улици
тичат моите съвести бесни,
непребродили утрото,
като рефрени от песни
по петите ги следват
гладни улични кучета,
озверели и слепи
от прескачане в чуждите утрини.
Моите хиляди съвести,
неизменно клечащи пред кръчмите,
неизменно пияни
от илюзии и сънища –
всяка вечер е празник,
всеки делник е ден-разкаяние,
всеки миг е палач...
А аз – бездомен стопанин –
обикалям нощните улици
да си ги прибера.
© Румяна Славкова All rights reserved.
