Съвестта говори, докато е ням сънят

Съвестта говори, докато е ням сънят

Гасиш звездите, ала не сънуваш,

гасиш луната, но не спиш,

завиваш се с килим от рози -  

бодлите те раняват... и кървиш.

Отчаян врязваш път в небето,

очите са оловни и тежат,

а без вина гори сърцето -  

в легло от огън си и този път.

Душата ти - безгласен славей,

умът ти - блудкава мъгла,

не чувстваш, нито мислиш вече -  

съвестта говори, докато е ням сънят.