Съвестта говори, докато е ням сънят
Гасиш звездите, ала не сънуваш,
гасиш луната, но не спиш,
завиваш се с килим от рози -
бодлите те раняват... и кървиш.
Отчаян врязваш път в небето,
очите са оловни и тежат,
а без вина гори сърцето -
в легло от огън си и този път.
Душата ти - безгласен славей,
умът ти - блудкава мъгла,
не чувстваш, нито мислиш вече - ...