27.04.2010 г., 22:57

Съвестта говори, докато е ням сънят

906 0 0

Съвестта говори, докато е ням сънят

 

 

Гасиш звездите, ала не сънуваш,

гасиш луната, но не спиш,

завиваш се с килим от рози -  

бодлите те раняват... и кървиш.

 

 

Отчаян врязваш път в небето,

очите са оловни и тежат,

а без вина гори сърцето -  

в легло от огън си и този път.

 

 

Душата ти - безгласен славей,

умът ти - блудкава мъгла,

не чувстваш, нито мислиш вече -  

съвестта говори, докато е ням сънят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...