15 mar 2013, 21:43  

Съвет

  Poesía
857 0 13

Не недей, мое малко момиче,

да порастваш чак толкоз набързо!

През живота върви, а не тичай!

И не тръгвай с обувки невързани...

 

Този свят е безкрайно голям -

колкото грапава ядка на орех.

Ще си гребнеш оттук и оттам,

ще се срещнеш със всякакви хора.

 

Ще напълниш очи и ръце

с цветове, хоризонти и птици.

Ще ти е нужно голямо сърце

и криле - да летиш след мечтите си.

 

Ще подреждаш в пъзел - добро или зло,

ще те мамят простори далечни...

Стискам палци, дете! И те моля едно:

запази в себе си зрънце човечност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...