Mar 15, 2013, 9:43 PM  

Съвет

  Poetry
860 0 13

Не недей, мое малко момиче,

да порастваш чак толкоз набързо!

През живота върви, а не тичай!

И не тръгвай с обувки невързани...

 

Този свят е безкрайно голям -

колкото грапава ядка на орех.

Ще си гребнеш оттук и оттам,

ще се срещнеш със всякакви хора.

 

Ще напълниш очи и ръце

с цветове, хоризонти и птици.

Ще ти е нужно голямо сърце

и криле - да летиш след мечтите си.

 

Ще подреждаш в пъзел - добро или зло,

ще те мамят простори далечни...

Стискам палци, дете! И те моля едно:

запази в себе си зрънце човечност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...