Не недей, мое малко момиче,
да порастваш чак толкоз набързо!
През живота върви, а не тичай!
И не тръгвай с обувки невързани...
Този свят е безкрайно голям -
колкото грапава ядка на орех.
Ще си гребнеш оттук и оттам,
ще се срещнеш със всякакви хора.
Ще напълниш очи и ръце
с цветове, хоризонти и птици.
Ще ти е нужно голямо сърце
и криле - да летиш след мечтите си.
Ще подреждаш в пъзел - добро или зло,
ще те мамят простори далечни...
Стискам палци, дете! И те моля едно:
запази в себе си зрънце човечност!
© Миглена Цветкова Все права защищены