15.03.2013 г., 21:43  

Съвет

858 0 13

Не недей, мое малко момиче,

да порастваш чак толкоз набързо!

През живота върви, а не тичай!

И не тръгвай с обувки невързани...

 

Този свят е безкрайно голям -

колкото грапава ядка на орех.

Ще си гребнеш оттук и оттам,

ще се срещнеш със всякакви хора.

 

Ще напълниш очи и ръце

с цветове, хоризонти и птици.

Ще ти е нужно голямо сърце

и криле - да летиш след мечтите си.

 

Ще подреждаш в пъзел - добро или зло,

ще те мамят простори далечни...

Стискам палци, дете! И те моля едно:

запази в себе си зрънце човечност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...