24 oct 2014, 22:54

Съветите на татко Шарл

  Poesía » Civil
761 0 11

 

 

  СЪВЕТИТЕ НА ТАТКО ШАРЛ

 

 

Отгледах те с любов и много болка.

Аз не очаквах да се промениш

и сърчицето ти да стане толкова

властолюбиво... Да, ще се вредиш

 

ти на софрата, дъще, в парламента,

а лимузина ще смени каретата.

Но ти не трябва никого да "ментиш"

и да не вдигаш толкова нослето.

 

Че знаеш ли, надутите величия

са грозни еднодневки смехотворни

и, паднат ли от своя връх, са ничии,

а за пари и власт са вечно болни.

 

И време е да разбереш, че стъклени

пантофки носят по душа избраните.

Сърцата им като камбанки звънкат,

усмивката им е балсам за раните.

 

Обувките от крокодилска кожа

на мода са за всички в парламента.

Модерно е за тях дори да можеш

от празни приказки да сътвориш конфети.

 

Но на такива срамни кьорфишеци

наслушаха се вече във държавата.

Помни: най-важно е да сме човеци,

да ни боли, когато други страдат.

 

А да лекуват болка са призвани

управниците, парламентаристите.

Те за това от всички са избрани

и са начело във партийни листи.

 

Така че, дъще моя, в парламента

недей засрамва ти баща си, стария.

Човеколюбието - твоя рента -

раздай на всички страдащи в България.

 

23.10.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те с прегръдка, Ваня! Ако не можем да им дадем това, което заслужават, то поне да им инжектираме част от мъдростта на по-възрастното поколение.
  • Дано се вслушат нашите деца
    на майките във мъдрите слова!

    Браво, Миме!Прекрасен, силен и актуален стих!
  • Доче, ти отново ми изпрати своя стойностен и изразяващ личната ти позиция стихокоментар!
    Приеми и моите поздравления!
  • Говорим си.Сърцата се вълнуват.
    Съветите - на място, от сърце.
    Дано да има кой, освен да чува
    да ги послуша... Иначе е зле...

    Поздравления за позицията,Мария!
  • Никой от управниците не иска да чуе гласа на мъдреците, какъвто е бил разказвачът на приказки Шарл Перо, а навремето хората като него са били почитани.
    До къде ли ще стигнем с игнорирането на истината в съвремието ни?
    Радвам се, че дадохте подкрепата си за това стихотворение, момичета, благодаря ви!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....