Живял отдавна, несъвсем отдавна,
един владетел, несъвсем богат
и несъвсем обичан, даже подиграван
от собствения си народ
и даже от царицата-владетелка и негова жена.
Бил мъдър ужким той, но лошо управлявал,
не оценявал по достойнства поданиците си –
своите подчинени, не чувал мъдростта на хората
и недоволството им даже подминавал
и чудел се защо роптаят,
той сам себе си безкрайно уважавал.
Сутрин ставал пръв, ужасно рано.
Работно елече обличал и сядал на трона да пие кафе.
Започвал да мисли за свойта държава
и мислил, и мислил, и пиел кафе.
Така ставало обед.
От много раздумка и толкова кани изпито кафе,
естествено владетелят решавал, че в тази негова държава
никой нищичко не заслужава и иска само да яде.
Ядосвал се и тропал с крак,
със жезъла си страховито се изправял и тръгвал той сред хората,
съвети им раздавал, овиквал ги и строго ги наказвал,
защото мързеливи и нехайни му се стрували
и недостойни нему подчинени.
А хората, без всякакво съмнение,
от изгрев слънце се трудили и потили,
копали, и садили, и плевили,
и учили се, и строили, и творили.
Но така и не успели, на този тъй велик владетел
никак те не угодили.
На него все се струвало, че време за промяна е дошло
и често сменял той интериора.
Купувал и продавал, назначавал-уволнявал, вземал и разменял
мебели, коли и къщи,
стока, хора и животни -
нямал никакви задръжки.
Ден, два, три, най-много месец
и после сменял и размествал,
тъй надявал се навярно,
че спасява рухването на държавата тотално.
Хората били отчаяни, нещастни, често наскърбявани,
едни спасили се – избягали,
а другите останали,
проклинали съдбата си и на чудо се надявали.
Веднъж, през есента било,
задухал силен вятър, черни облаци довлякъл
и завалял пороен дъжд.
Реките придошли и забучали,
опасността се появила изведнъж.
Нечакана и нежелана,
но силна и необуздана била стихията,
за кратко време станало голямо наводнение.
Черната вода заляла всичко –
градини, посеви, горички.
Нахлула в къщите, при хората,
наводнил се даже и двореца, с двора му.
Но хората не се уплашили от страшното природно бедствие,
те скочили задружно диги да строят и
да направят всичко нужно, стихията да укротят.
А царят им – в двореца, на топло и сухо, пиел кафе след кафе.
Той дълго мъдрувал и мислел какво да направи и какво да даде,
за да помогне на хората, в борбата им с природата.
Но така и не измислил нищо.
„Безсмислено е – казал си,
водата вече е много дълбока,
по-добре да бягам нейде на високо – в планините или пък на запад,
аз пари си имам, там със сигурност ме чакат,
с моя ум и интелект, и какъвто съм напет…”
Стегнал бързо той багажа и изпразнил царската хазна,
и на никого не казал, че ще бяга,
изоставил даже своята жена.
Излязъл на двора, лодка откраднал,
веслата подхванал с пълна мощ
и бързо гребал, искал да избяга надалеч, в тая срамна нощ.
Но бентът на язовира не издържал,
с грохот се срутил и язовирът залял планината,
престолния град и двореца, и целия свят!
Не успял да избяга, удавил се царят като последния плъх,
загинал ужасно безславно,
но до последния дъх
си мислил за себе си и затова,
колко ще изгуби без него света!
Много хора също загинали, не успели да се спасят.
Но оцелелите с общи усилия, овладели стихията
и започнали да строят
живота наново, задружно и с хъс,
но не забравили скоро и царя си вездесъщ.
Те чудили се, какво ли е станало с него.
Не че им липсвал, но все пак бил техният цар.
И дълго, в работа залисани,
не откривали отговор, но скоро, без срам
се чули всякакви истории
за неговото бягство и предателство най-черно.
Открили истината и дълго гневни били,
но после решили, че със смъртта си, владетелят
греховете си минали вече изкупил е и уви,
жестоко загинал е, но си го е заслужил, нали,
не бил потърсил помощ, изоставил е всички, дори
най-близките нему приближени.
Така че логично било,
че дълго не останали хората натъжени,
а погледнали в бъдещето ясно обнадеждени.
Това е краят на моята притча,
да, тя е по истински случай,
на някои днешни събития много прилича.
За съжаление и тъжно, и оптимистично
завършва тази моя история,
а дали така в живота ще свърши,
аз не знам, не мога да ти отговоря.
© Счетоводител Храбър Todos los derechos reservados