Живял отдавна, несъвсем отдавна,
един владетел, несъвсем богат
и несъвсем обичан, даже подиграван
от собствения си народ
и даже от царицата-владетелка и негова жена.
Бил мъдър ужким той, но лошо управлявал,
не оценявал по достойнства поданиците си –
своите подчинени, не чувал мъдростта на хората
и недоволството им даже подминавал
и чудел се защо роптаят,
той сам себе си безкрайно уважавал.
Сутрин ставал пръв, ужасно рано. ...