30 mar 2022, 11:00  

Съвремие

802 0 2

За инстаграм заемат поза,

в погледа им – пламък.

Размърдайте го тоя мозък!

– Няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Бурназов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мозъкът се размърдва с мислене, а не с позиране.
    А светът сега си работи с пози.
    На ози, онази, тази и този.
    Не му пука. И не се тормози,
    че мисленето му се избози.
    С една дума, мисленето стана сладникава боза, пиеш и отвътре ти става едно сладко, сладко. За какво ти е изобщо да мислиш. Има и горчива боза, наливат ти я и после те питат. Нали горчи? Отговорът "да" ги задоволява напълно и пак няма нужда да мислиш. Важно е да се съгласяваш с налагащото се обществено мнение, колкото и да е фалшиво. Важното е, че е споделено с толкова много хора, все умници, които са забравили как се мисли самостоятелно.
    А хората, които мислят не са коректни, защото мислят като себе си, а не като целия свят. Колко възмутително и нелепо изглежда да мислиш критично в свят, в който критиките и похвалите се спускат с парашути от мозъчния тръст "Ние мислим и заради вас". Затова вие не мислете, просто ни се доверявайте. Вервайте ни.
  • Не съм сигурна дали да разбирам, че нямат мозък или не искат да го размърдат, но както и да се чете, твърдението не е лишено от основание

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...