30 mar 2022, 11:00

Съвремие 

  Poesía » Epigramas
311 0 2

За инстаграм заемат поза,

в погледа им – пламък.

– Размърдайте го тоя мозък!

– Няма!

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мозъкът се размърдва с мислене, а не с позиране.
    А светът сега си работи с пози.
    На ози, онази, тази и този.
    Не му пука. И не се тормози,
    че мисленето му се избози.
    С една дума, мисленето стана сладникава боза, пиеш и отвътре ти става едно сладко, сладко. За какво ти е изобщо да мислиш. Има и горчива боза, наливат ти я и после те питат. Нали горчи? Отговорът "да" ги задоволява напълно и пак няма нужда да мислиш. Важно е да се съгласяваш с налагащото се обществено мнение, колкото и да е фалшиво. Важното е, че е споделено с толкова много хора, все умници, които са забравили как се мисли самостоятелно.
    А хората, които мислят не са коректни, защото мислят като себе си, а не като целия свят. Колко възмутително и нелепо изглежда да мислиш критично в свят, в който критиките и похвалите се спускат с парашути от мозъчния тръст "Ние мислим и заради вас". Затова вие не мислете, просто ни се доверявайте. Вервайте ни.
  • Не съм сигурна дали да разбирам, че нямат мозък или не искат да го размърдат, но както и да се чете, твърдението не е лишено от основание
Propuestas
: ??:??