Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим
ще трябва в тоя хаос да загърбим.
От колко хищника да се опазим
ще бъде наш'та грижа първа.
Опасности от всеки ъгъл дебнат.
Животът стана къс като отсечка..
Дрогиран изрод във колата е полегнал
и дебне да нападне като мечка.
Сега на практика се учим
стомана как се закалява.
В най-трудния и тежък случай
Без Господ никой не остава..
01.12.2023г.
Пловдив
© Веси Филипова Todos los derechos reservados