2 дек. 2023 г., 18:30

"Съвремие"

610 0 0

Войни-като запалени от клечка.

Вихрушки, бури и убийци – клони.

Природата превръща се във пречка

да можем свойте цели да догоним.

 

Какво е да обичаме и мразим

ще трябва в тоя хаос да загърбим.

От колко хищника да се опазим

ще бъде наш'та грижа първа.

 

Опасности от всеки ъгъл дебнат.

Животът стана къс като отсечка..

Дрогиран изрод във колата е полегнал

и дебне да нападне като мечка.

 

Сега на практика се учим

стомана как се закалява.

В най-трудния и тежък случай

Без Господ никой не остава..

 

                                  01.12.2023г.

                                 Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...