2 дек. 2023 г., 18:30

"Съвремие"

613 0 0

Войни-като запалени от клечка.

Вихрушки, бури и убийци – клони.

Природата превръща се във пречка

да можем свойте цели да догоним.

 

Какво е да обичаме и мразим

ще трябва в тоя хаос да загърбим.

От колко хищника да се опазим

ще бъде наш'та грижа първа.

 

Опасности от всеки ъгъл дебнат.

Животът стана къс като отсечка..

Дрогиран изрод във колата е полегнал

и дебне да нападне като мечка.

 

Сега на практика се учим

стомана как се закалява.

В най-трудния и тежък случай

Без Господ никой не остава..

 

                                  01.12.2023г.

                                 Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...