СЪВРЕМИЕ

Земя, земя, ти вече си ни тясна!

Ний търсим вече други светове.

Макар че си една земя прекрасна,

нас Космоса незнаен ни зове!

Ний тръгнахме с ракети в небесата!

От другаде да видиме света...

Човечеството  стъпи на луната,

прескачайки на Космоса плета!

Не ни притиска твоята черупка,

в която някога ни окова...

Сега сърцето ни припряно тупка

щом минем твойта синева!

Мечтаем, като старите поети,

да   полетим  със мощен  звездоплан...

Да търсим братя в чуждите планети...

Галактики да имаме на длан!

И старата мечта, от памтивека

със корени и в нашите души -

да покори Отвъдното Човекът...

С космическа любов да се теши!...

Земя, Земя, ти вече си ни тясна...

От Космоса ти пращаме привет!

От Космоса изглеждаш по-прекрасна!

Тъгуваме от Космоса за теб!