24 июл. 2011 г., 10:19

Съвремие

669 1 1

СЪВРЕМИЕ

 

Земя, земя, ти вече си ни тясна!

Ний търсим вече други светове.

Макар че си една земя прекрасна,

нас Космоса незнаен ни зове!

 

Ний тръгнахме с ракети в небесата!

От другаде да видиме света...

Човечеството  стъпи на луната,

прескачайки на Космоса плета!

 

Не ни притиска твоята черупка,

в която някога ни окова...

Сега сърцето ни припряно тупка

щом минем твойта синева!


Мечтаем, като старите поети,

да   полетим  със мощен  звездоплан...

Да търсим братя в чуждите планети...

Галактики да имаме на длан!

 

И старата мечта, от памтивека

със корени и в нашите души -

да покори Отвъдното Човекът...

С космическа любов да се теши!...

 

 

Земя, Земя, ти вече си ни тясна...

От Космоса ти пращаме привет!

От Космоса изглеждаш по-прекрасна!

Тъгуваме от Космоса за теб!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...