Земя, земя, ти вече си ни тясна!
Ний търсим вече други светове.
Макар че си една земя прекрасна,
нас Космоса незнаен ни зове!
Ний тръгнахме с ракети в небесата!
От другаде да видиме света...
Човечеството стъпи на луната,
прескачайки на Космоса плета!
Не ни притиска твоята черупка,
в която някога ни окова...
Сега сърцето ни припряно тупка
щом минем твойта синева!
Мечтаем, като старите поети,
да полетим със мощен звездоплан...
Да търсим братя в чуждите планети...
Галактики да имаме на длан!
И старата мечта, от памтивека
със корени и в нашите души -
да покори Отвъдното Човекът...
С космическа любов да се теши!...
Земя, Земя, ти вече си ни тясна...
От Космоса ти пращаме привет!
От Космоса изглеждаш по-прекрасна!
Тъгуваме от Космоса за теб!
© Христо Славов All rights reserved.