23 nov 2010, 18:25

Съвсем еретично

  Poesía
1.3K 0 12

 


 

В Храма на мислите ми

Бог пак се разлудува

(не подозирах, че е толкова палав)

и дали защото там е

единственият ми съдник

и му доскуча все сам да е...

кресна страховито:

Отваряй вратите!,

от вика му се стреснах

и пак не склоних някой вътре да пусна...

А и защо ли?!...

Там няма нищо интересно...

Не планирам убийство,

не тъкмя  изневяра –

не ставам за заглавие във вестник...


- Господи, вместо да ми крещиш,

надникни в Храма на душата ми –

ще ти стане оранжево и зелено...

морско-синьо ще те залее...


след това...

след това се върни,

след това ще ме съдиш,

тогава ще си поговорим...


е ако и това не ти стига...

 

О-о, не! Не ми казвай отговора...


Бургас, 22 Ноември 2010 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...