Съвсем еретично
В Храма на мислите ми
Бог пак се разлудува
(не подозирах, че е толкова палав)
и дали защото там е
единственият ми съдник
и му доскуча все сам да е...
кресна страховито:
- Отваряй вратите!,
от вика му се стреснах
и пак не склоних някой вътре да пусна...
А и защо ли?!...
Там няма нищо интересно...
Не планирам убийство,
не тъкмя изневяра –
не ставам за заглавие във вестник...
- Господи, вместо да ми крещиш,
надникни в Храма на душата ми –
ще ти стане оранжево и зелено...
морско-синьо ще те залее...
след това...
след това се върни,
след това ще ме съдиш,
тогава ще си поговорим...
е ако и това не ти стига...
О-о, не! Не ми казвай отговора...
Бургас, 22 Ноември 2010 г.
© Соня Емануилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Душа - цветна дъга!Очарователно!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
Браво! -
Честито Рождество!!!
/макар и със закъснение -(blush)/ -
Честито Рождество, Соня!
-
Приятно ми беше да си поговорим, Стефче.
Красива вечер ти желая -
Надникнах...Соня в душата ти.Браво!!!Поговорихме си! Поздравчета,мила
-
За пореден път се убеждавам, че чрез най-рошавите мисли и стихове разбираме кои са хората, с които сме на една вълна ...
Валентине, Доче, Ангеле, Елена, Стефка - благодаря ви с усмивка -
Харесах много и аз!
-
О,О, това ми хареса много!
-
Не си еретичка, Ронда...
Или пък и аз съм такъв...
Поздравления за чудесния стих!
И пиши!!! -
Дори Господ не обича да е сам
(Понякога и храма му е тесен)
Когато срещу теб стои врата
или отваряш... Или друг ще влезе
Нахално,непланирано и влюбено
през пукнато стъкло между витражите.
Тогава Господ ще подскача лудо
че станало е пак каквото каже...
Благодаря за удоволствието и вдъхновението
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колко е трудно да приемеш, някого в душата си . . .
и колко е лесно, но . . .
Много замислящ стих!
Поздравявам те, Соня!