Съвсем еретично
В Храма на мислите ми
Бог пак се разлудува
(не подозирах, че е толкова палав)
и дали защото там е
единственият ми съдник
и му доскуча все сам да е...
кресна страховито:
- Отваряй вратите!,
от вика му се стреснах
и пак не склоних някой вътре да пусна...
А и защо ли?!...
Там няма нищо интересно...
Не планирам убийство,
не тъкмя изневяра –
не ставам за заглавие във вестник...
- Господи, вместо да ми крещиш,
надникни в Храма на душата ми –
ще ти стане оранжево и зелено...
морско-синьо ще те залее...
след това...
след това се върни,
след това ще ме съдиш,
тогава ще си поговорим...
е ако и това не ти стига...
О-о, не! Не ми казвай отговора...
Бургас, 22 Ноември 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
