Nov 23, 2010, 6:25 PM

Съвсем еретично

  Poetry
1.3K 0 12

 


 

В Храма на мислите ми

Бог пак се разлудува

(не подозирах, че е толкова палав)

и дали защото там е

единственият ми съдник

и му доскуча все сам да е...

кресна страховито:

Отваряй вратите!,

от вика му се стреснах

и пак не склоних някой вътре да пусна...

А и защо ли?!...

Там няма нищо интересно...

Не планирам убийство,

не тъкмя  изневяра –

не ставам за заглавие във вестник...


- Господи, вместо да ми крещиш,

надникни в Храма на душата ми –

ще ти стане оранжево и зелено...

морско-синьо ще те залее...


след това...

след това се върни,

след това ще ме съдиш,

тогава ще си поговорим...


е ако и това не ти стига...

 

О-о, не! Не ми казвай отговора...


Бургас, 22 Ноември 2010 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...