19 mar 2008, 7:46

Съвсем пиян

854 0 1
Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция.
На глупостта ми
или виждам,
че с нетрезва болка
пак те злепоставям,
в присъда
ме осъждаш
на невъзможна безусловност.
В неприклещена целувка,
без начало,
ме обземаш
безпощадно.
И те докосвам сляпо,
без рефлекс
и без реалност
в идилия на невзрачен силует.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успехите са с дебютите ти! Хубави, изчистени стихове!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...