19.03.2008 г., 7:46

Съвсем пиян

849 0 1
Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция.
На глупостта ми
или виждам,
че с нетрезва болка
пак те злепоставям,
в присъда
ме осъждаш
на невъзможна безусловност.
В неприклещена целувка,
без начало,
ме обземаш
безпощадно.
И те докосвам сляпо,
без рефлекс
и без реалност
в идилия на невзрачен силует.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успехите са с дебютите ти! Хубави, изчистени стихове!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...