19 мар. 2008 г., 07:46

Съвсем пиян

851 0 1
Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция.
На глупостта ми
или виждам,
че с нетрезва болка
пак те злепоставям,
в присъда
ме осъждаш
на невъзможна безусловност.
В неприклещена целувка,
без начало,
ме обземаш
безпощадно.
И те докосвам сляпо,
без рефлекс
и без реалност
в идилия на невзрачен силует.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успехите са с дебютите ти! Хубави, изчистени стихове!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...