19 мар. 2008 г., 07:46

Съвсем пиян

852 0 1
Нощта ли ти помага
или това, което те описа
в моята бездарност,
ще те направи в плен.
Дисекция.
На глупостта ми
или виждам,
че с нетрезва болка
пак те злепоставям,
в присъда
ме осъждаш
на невъзможна безусловност.
В неприклещена целувка,
без начало,
ме обземаш
безпощадно.
И те докосвам сляпо,
без рефлекс
и без реалност
в идилия на невзрачен силует.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успехите са с дебютите ти! Хубави, изчистени стихове!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...