Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда -
очите ти и устните ти тръпни -
със цветовете на една дъга,
разпънала се някак помежду ни.
За да рисувам тебе – онзи мъж -
непреднамерено оставил се да тъне.
А в локвите в нозете ни - вода.
Едва се сбира, колкото да мътне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse