Съвършено друг...
Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда -
очите ти и устните ти тръпни -
със цветовете на една дъга,
разпънала се някак помежду ни.
За да рисувам тебе – онзи мъж -
непреднамерено оставил се да тъне.
А в локвите в нозете ни - вода.
Едва се сбира, колкото да мътне.
В зениците ти залез да блести,
почти забравил чудните ни нощи.
В ръцете си луната да държиш,
онази, дето трудно все достигаш още.
Светулчено звездите да горят,
притихнали във морска раковина.
Ще могат ли и после, изведнъж
да ни разказват приказки за зима?!
Когато пак пред теб е кръстопът,
и циганка на длан живота ти... гадае.
И само търси „свежа” плът,
да я погребва после с любовта ни.
Ще мога ли сега, със капки дъжд,
да нарисувам теб и твойто друго утре.
Ще мога ли?! Да те усетя... като мъж,
но съвършено друг, и с чисто име?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
