Nella_gold (Нели )
841 4525
Sep 1, 2011, 3:15 AM

Съвършено друг... 

  Poetry » Other
592 0 7

Понякога живея със усещане за дъжд -

за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,

и след като да литна изведнъж,

за да запазя спомена за теб, несрета.

 

За да рисувам после, след дъжда -

очите ти и устните ти тръпни -

със цветовете на една дъга,

разпънала се някак помежду ни.

 

За да рисувам тебе – онзи мъж -

непреднамерено оставил се да тъне.

А в локвите в нозете ни - вода.

Едва се сбира, колкото да мътне.

 

В зениците ти залез да блести,

почти забравил чудните ни нощи.

В  ръцете си луната да държиш,

онази, дето трудно все достигаш още.

 

Светулчено звездите да горят,

притихнали във морска раковина.

Ще могат ли и после, изведнъж

да ни разказват приказки за зима?!

 

Когато пак пред теб е кръстопът,

и циганка на длан живота ти... гадае.

И  само търси „свежа” плът,

да я погребва после с любовта ни.

 

Ще мога ли сега, със капки дъжд,

да нарисувам теб и твойто друго утре.

Ще мога ли?!  Да те усетя... като мъж,

но съвършено друг, и с чисто име?!

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??