_pandora_ (Пандора)
58

2 may 2006, 10:00

СЪЗДАДЕНИ СМЕ ДА СЕ ОБИЧАМЕ

Poesía

1.2K 0 6

Създадени сме да се обичаме,

но не и във този живот,

сега на други ще се вричаме,

ще останем неписан послеслов.

Океани сълзи, а прашинки смях,

жестока болка и пламък горял.

Много отдава кралица аз бях,

а сега - просто капка кристал.

Пръскам се лесно при допир един,

губя се бързо в чужди очи.

Дали обич отново ще си дарим

или ще се търсим по чужди земи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ясита (Ясита)

При мен също е така...Вече си мисля, че когато житейските обстоятелства пречат, любовта няма значение, няма сили. Много благодаря, че си написала това! Успех!

2006-05-02T13:51:35+03:00
_pandora_ (Пандора)

Мерси за корекцията

2006-05-02T11:01:45+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Браво, Пандора! Много е красиво!
В бързината си разменила местата на 2 буквички -->
2-ра строфа /сълзи/

2006-05-02T10:58:53+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Много е хубаво, Пандора, браво!

2006-05-02T10:54:42+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Браво!!!!6

2006-05-02T10:42:30+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0