СЪЗДАДЕНИ СМЕ ДА СЕ ОБИЧАМЕ
Създадени сме да се обичаме,
но не и във този живот,
сега на други ще се вричаме,
ще останем неписан послеслов.
Океани сълзи, а прашинки смях,
жестока болка и пламък горял.
Много отдава кралица аз бях,
а сега - просто капка кристал.
Пръскам се лесно при допир един,
губя се бързо в чужди очи.
Дали обич отново ще си дарим
или ще се търсим по чужди земи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени
