2 мая 2006 г., 10:00

СЪЗДАДЕНИ СМЕ ДА СЕ ОБИЧАМЕ

1.2K 0 6

Създадени сме да се обичаме,

но не и във този живот,

сега на други ще се вричаме,

ще останем неписан послеслов.

 

Океани сълзи, а прашинки смях,

жестока болка и пламък горял.

Много отдава кралица аз бях,

а сега - просто капка кристал.

 

Пръскам се лесно при допир един,

губя се бързо в чужди очи.

Дали обич отново ще си дарим

или ще се търсим по чужди земи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пандора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • При мен също е така...Вече си мисля, че когато житейските обстоятелства пречат, любовта няма значение, няма сили. Много благодаря, че си написала това! Успех!
  • Мерси за корекцията
  • Браво, Пандора! Много е красиво!
    В бързината си разменила местата на 2 буквички -->
    2-ра строфа /сълзи/
  • Много е хубаво, Пандора, браво!
  • Браво!!!!6

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...