_pandora_ (Пандора)
58

May 2, 2006, 10:00 AM

СЪЗДАДЕНИ СМЕ ДА СЕ ОБИЧАМЕ

Poetry

1.2K 0 6

Създадени сме да се обичаме,

но не и във този живот,

сега на други ще се вричаме,

ще останем неписан послеслов.

Океани сълзи, а прашинки смях,

жестока болка и пламък горял.

Много отдава кралица аз бях,

а сега - просто капка кристал.

Пръскам се лесно при допир един,

губя се бързо в чужди очи.

Дали обич отново ще си дарим

или ще се търсим по чужди земи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ясита (Ясита)

При мен също е така...Вече си мисля, че когато житейските обстоятелства пречат, любовта няма значение, няма сили. Много благодаря, че си написала това! Успех!

2006-05-02T13:51:35+03:00
_pandora_ (Пандора)

Мерси за корекцията

2006-05-02T11:01:45+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Браво, Пандора! Много е красиво!
В бързината си разменила местата на 2 буквички -->
2-ра строфа /сълзи/

2006-05-02T10:58:53+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Много е хубаво, Пандора, браво!

2006-05-02T10:54:42+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Браво!!!!6

2006-05-02T10:42:30+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0