3 oct 2009, 0:46

Съзерцание 

  Poesía » Versos blancos
596 0 4

 

 

 

 

 

Измъчено лято

посърна в косите ми,

зима покри

всички думи разплакани.

Вяра внезапна

застреля сърцето ми,

тънка любов се отказа

от себе си.

Истини тъмни

в зараснали рани

просят отсрочка

ежемесечна.

Щом с болка

животът се храни,

има ли смисъл

дали е облачно...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има!Не винаги ще бъде облачно...особено с твоята прекрасна поезия!
  • ...Щом с болка животът се храни...
    Напук на него... красив и откровен стих!
  • Не облаците придават смисъл,а някои други работи.
  • Вяра внезапна
    застрля сърцето ми
    ...много нагнетена болка, от която се е родила тази красива елегия. Поздравления!
Propuestas
: ??:??