3 oct 2009, 0:46

Съзерцание

866 0 4

 

 

 

 

 

Измъчено лято

посърна в косите ми,

зима покри

всички думи разплакани.

Вяра внезапна

застреля сърцето ми,

тънка любов се отказа

от себе си.

Истини тъмни

в зараснали рани

просят отсрочка

ежемесечна.

Щом с болка

животът се храни,

има ли смисъл

дали е облачно...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има!Не винаги ще бъде облачно...особено с твоята прекрасна поезия!
  • ...Щом с болка животът се храни...
    Напук на него... красив и откровен стих!
  • Не облаците придават смисъл,а някои други работи.
  • Вяра внезапна
    застрля сърцето ми
    ...много нагнетена болка, от която се е родила тази красива елегия. Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...