3.10.2009 г., 0:46 ч.
Съзерцание
Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна
застреля сърцето ми,
тънка любов се отказа
от себе си.
Истини тъмни
в зараснали рани
просят отсрочка
ежемесечна.
Щом с болка
животът се храни,
има ли смисъл
дали е облачно...
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Има!Не винаги ще бъде облачно...особено с твоята прекрасна поезия!
-
...Щом с болка животът се храни...
Напук на него... красив и откровен стих! -
Не облаците придават смисъл,а някои други работи.
-
Вяра внезапна
застрля сърцето ми
...много нагнетена болка, от която се е родила тази красива елегия. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
