22 mar 2011, 19:47

Съзерцание 

  Poesía
276 0 0

... Продължавам по пътя необятно син

 и вятърът в клоните нашепва

гласа на един далечен любим,

където стонът потрепва

от лист божествено лек.

В полъха облачно мек

огнени свити летят и прелитат.

Огньове не са, а ято листенца от мак -

огнени мрежи в небето те сплитат,

килим за сияйната нощ...

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??