... Продължавам по пътя необятно син
и вятърът в клоните нашепва
гласа на един далечен любим,
където стонът потрепва
от лист божествено лек.
В полъха облачно мек
огнени свити летят и прелитат.
Огньове не са, а ято листенца от мак -
огнени мрежи в небето те сплитат,
килим за сияйната нощ...
© Мая Всички права запазени