22.03.2011 г., 19:47 ч.

Съзерцание 

  Поезия
294 0 0
... Продължавам по пътя необятно син
и вятърът в клоните нашепва
гласа на един далечен любим,
където стонът потрепва
от лист божествено лек.
В полъха облачно мек
огнени свити летят и прелитат.
Огньове не са, а ято листенца от мак -
огнени мрежи в небето те сплитат,
килим за сияйната нощ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Предложения
: ??:??