johnson (Иван Димитров)
80 82
28 abr 2019, 10:13

Съзерцание 

  Poesía » De amor
772 1 4

 

Как прелестно спускаш клепачи.

Ресници - завеса на сцена.

Вдигаш ги с трепет и ето -

разкриваш ми цяла Вселена!!!

 

И тръпнеш във моите длани,

перце от гнездо на орел,

надига се в мене цунами,

незнаещо бряг и предел.

 

А зората ми скита безпътна,

приемаща форма на устни,

като пролет пред мен се пропуква,

сънувала люляци гъсти!

 

В дъга изви се трапчинка,

усмивка в лице на икона

и светна малка снежинка

в косите на нежна мадона! 

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??