Как прелестно спускаш клепачи.
Ресници - завеса на сцена.
Вдигаш ги с трепет и ето -
разкриваш ми цяла Вселена!!!
И тръпнеш във моите длани,
перце от гнездо на орел,
надига се в мене цунами,
незнаещо бряг и предел.
А зората ми скита безпътна,
приемаща форма на устни,
като пролет пред мен се пропуква,
сънувала люляци гъсти! ...