johnson (Иван Димитров)
76 79
28.04.2019 г., 10:13 ч.

Съзерцание 

  Поезия » Любовна
611 1 4

 

Как прелестно спускаш клепачи.

Ресници - завеса на сцена.

Вдигаш ги с трепет и ето -

разкриваш ми цяла Вселена!!!

 

И тръпнеш във моите длани,

перце от гнездо на орел,

надига се в мене цунами,

незнаещо бряг и предел.

 

А зората ми скита безпътна,

приемаща форма на устни,

като пролет пред мен се пропуква,

сънувала люляци гъсти!

 

В дъга изви се трапчинка,

усмивка в лице на икона

и светна малка снежинка

в косите на нежна мадона! 

© Иван Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??