Как прелестно спускаш клепачи.
Ресници - завеса на сцена.
Вдигаш ги с трепет и ето -
разкриваш ми цяла Вселена!!!
И тръпнеш във моите длани,
перце от гнездо на орел,
надига се в мене цунами,
незнаещо бряг и предел.
А зората ми скита безпътна,
приемаща форма на устни,
като пролет пред мен се пропуква,
сънувала люляци гъсти!
В дъга изви се трапчинка,
усмивка в лице на икона
и светна малка снежинка
в косите на нежна мадона!
© Иван Димитров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
