14 ene 2009, 8:55

Съзидателно

  Poesía
812 0 12

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150932

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150772

 

 

***

 

... съградих си мост ...


 

дяволски,
за да пресичам
отвъд тъмнината,
където няма въпроси
и лете струи тишината...

съградих си брод ...


дяволски -
измамно те каня отвъд!
... тук отдавна е песенно
и самодиви нетленни
сноват...

мостове...

свързват,
обвързват,
разделят...

владеят
и пазят,
надеждите
газят...

 

палят безбожно,
страдат от нямане...
пътят е каменен - 
кървав от лутане...

мостове 
сбират,
мостове
сриват

пътят човешки...

е болка
безспирна...

 

 

***

 

... съградих манастир -  

да Те видя,
да се слея
в душата си
с Тебе...
ослепях от очакване...

Боже!

... как да върна посятото семе, 
че отдавна се гоня
със призраци,
неразлюбили
тайнството -  
слепи...

всяко утро
тъгувам по залеза,
за да склопя
очите
навеки...

 

съградих си...

 

постеля от тръни,

и издрах

от плътта си нетленното -

искам още блаженство в съня си,

искам малко надежда във тъмното...

 

съградих манастир -

 

да Те видя...

прокълнах светлината,

а пареше -

изгорях,

ослепях

и умирам,

 

запази ме...

 

след мен

ще е хубаво...

 

 





 

13.01.09

Пловдив

                                                              

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пътат е болка, Бети, точно си го казала. Мъчеим се да избягаме от нея в манастира, обаче и там болка..., но има и вяра.
    Дълбок стих!
  • мила Бехрин...
    съгради манастир и в моята душа...прегръщам те.
  • Много силен стих - поздравления
  • Хубав стих,браво!!!
  • ,,
    пътят човешки...
    е болка
    безспирна...
    .........
    запази ме...
    след мен
    ще е хубаво...''

    Да!

    Много силен стих, Бети!
    Страшно ми хареса!







Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...