14.01.2009 г., 8:55

Съзидателно

817 0 12

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150932

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150772

 

 

***

 

... съградих си мост ...


 

дяволски,
за да пресичам
отвъд тъмнината,
където няма въпроси
и лете струи тишината...

съградих си брод ...


дяволски -
измамно те каня отвъд!
... тук отдавна е песенно
и самодиви нетленни
сноват...

мостове...

свързват,
обвързват,
разделят...

владеят
и пазят,
надеждите
газят...

 

палят безбожно,
страдат от нямане...
пътят е каменен - 
кървав от лутане...

мостове 
сбират,
мостове
сриват

пътят човешки...

е болка
безспирна...

 

 

***

 

... съградих манастир -  

да Те видя,
да се слея
в душата си
с Тебе...
ослепях от очакване...

Боже!

... как да върна посятото семе, 
че отдавна се гоня
със призраци,
неразлюбили
тайнството -  
слепи...

всяко утро
тъгувам по залеза,
за да склопя
очите
навеки...

 

съградих си...

 

постеля от тръни,

и издрах

от плътта си нетленното -

искам още блаженство в съня си,

искам малко надежда във тъмното...

 

съградих манастир -

 

да Те видя...

прокълнах светлината,

а пареше -

изгорях,

ослепях

и умирам,

 

запази ме...

 

след мен

ще е хубаво...

 

 





 

13.01.09

Пловдив

                                                              

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пътат е болка, Бети, точно си го казала. Мъчеим се да избягаме от нея в манастира, обаче и там болка..., но има и вяра.
    Дълбок стих!
  • мила Бехрин...
    съгради манастир и в моята душа...прегръщам те.
  • Много силен стих - поздравления
  • Хубав стих,браво!!!
  • ,,
    пътят човешки...
    е болка
    безспирна...
    .........
    запази ме...
    след мен
    ще е хубаво...''

    Да!

    Много силен стих, Бети!
    Страшно ми хареса!







Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...