14.01.2009 г., 8:55

Съзидателно

814 0 12

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150932

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=150772

 

 

***

 

... съградих си мост ...


 

дяволски,
за да пресичам
отвъд тъмнината,
където няма въпроси
и лете струи тишината...

съградих си брод ...


дяволски -
измамно те каня отвъд!
... тук отдавна е песенно
и самодиви нетленни
сноват...

мостове...

свързват,
обвързват,
разделят...

владеят
и пазят,
надеждите
газят...

 

палят безбожно,
страдат от нямане...
пътят е каменен - 
кървав от лутане...

мостове 
сбират,
мостове
сриват

пътят човешки...

е болка
безспирна...

 

 

***

 

... съградих манастир -  

да Те видя,
да се слея
в душата си
с Тебе...
ослепях от очакване...

Боже!

... как да върна посятото семе, 
че отдавна се гоня
със призраци,
неразлюбили
тайнството -  
слепи...

всяко утро
тъгувам по залеза,
за да склопя
очите
навеки...

 

съградих си...

 

постеля от тръни,

и издрах

от плътта си нетленното -

искам още блаженство в съня си,

искам малко надежда във тъмното...

 

съградих манастир -

 

да Те видя...

прокълнах светлината,

а пареше -

изгорях,

ослепях

и умирам,

 

запази ме...

 

след мен

ще е хубаво...

 

 





 

13.01.09

Пловдив

                                                              

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пътат е болка, Бети, точно си го казала. Мъчеим се да избягаме от нея в манастира, обаче и там болка..., но има и вяра.
    Дълбок стих!
  • мила Бехрин...
    съгради манастир и в моята душа...прегръщам те.
  • Много силен стих - поздравления
  • Хубав стих,браво!!!
  • ,,
    пътят човешки...
    е болка
    безспирна...
    .........
    запази ме...
    след мен
    ще е хубаво...''

    Да!

    Много силен стих, Бети!
    Страшно ми хареса!







Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...