Потънал в пясъци, потен и жаден.

Изгубен в безкрайното синьо,

гледаш лодки в залез, създаден

с две очи, тук и те има. 
Минаваш брега, докосваш водата,

сливаш се с морско пенливата вода,

съзнаваш, че тук си жив на крилата 

от поредната топла вълна.
Само шумът и ревът на морето

ми стига да съзнавам това,

че жив съм, докато в мене сърцето

удря както вълната брега.
Стъпваш бавно в мокрия пясък,

след всяка крачка оставяш следа,

която морето помни, но ще отнася

спомен за мене и блясъка жив.
Ще легна на пясъка мокър и палещ,

под мойта сянка ще сгуша глава,

ще се поклоня на живота, съзнаващ

жив съм... благодаря.