10 авг. 2017 г., 20:07

Съзнаващ

914 0 0

Потънал в пясъци, потен и жаден.

Изгубен в безкрайното синьо,

гледаш лодки в залез, създаден

с две очи, тук и те има. 
Минаваш брега, докосваш водата,

сливаш се с морско пенливата вода,

съзнаваш, че тук си жив на крилата 

от поредната топла вълна.
Само шумът и ревът на морето

ми стига да съзнавам това,

че жив съм, докато в мене сърцето

удря както вълната брега.
Стъпваш бавно в мокрия пясък,

след всяка крачка оставяш следа,

която морето помни, но ще отнася

спомен за мене и блясъка жив.
Ще легна на пясъка мокър и палещ,

под мойта сянка ще сгуша глава,

ще се поклоня на живота, съзнаващ

жив съм... благодаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...