Потънал в пясъци, потен и жаден.
Изгубен в безкрайното синьо,
гледаш лодки в залез, създаден
с две очи, тук и те има.
Минаваш брега, докосваш водата,
сливаш се с морско пенливата вода,
съзнаваш, че тук си жив на крилата
от поредната топла вълна.
Само шумът и ревът на морето
ми стига да съзнавам това,
че жив съм, докато в мене сърцето
удря както вълната брега. ...