Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
4 may 2007, 0:27

Т и х о с б о г о м

  Poesía
1K 0 7
 

Т и х о   с б о г о м



ПРЕГОРЯЛО ПОЛЕ...

Ято врани прелита,

а далече на изток вали...

Няма вече крале

няма вече кралици,

няма „мили" и няма

„боли"...


Иде дългия есенен дъжд,

иде кротък и тих - без надежда...

А шуми прегорялата ръж,

до самата земя се навежда!


Сиво слънце в небето тежи

като стара ръждясала мина.

Заблуден, в далнините кръжи  

път без мисъл, без цел

и без име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0