Т и х о с б о г о м
Т и х о с б о г о м
ПРЕГОРЯЛО ПОЛЕ...
Ято врани прелита,
а далече на изток вали...
Няма вече крале
няма вече кралици,
няма „мили" и няма
„боли"...
Иде дългия есенен дъжд,
иде кротък и тих - без надежда...
А шуми прегорялата ръж,
до самата земя се навежда!
Сиво слънце в небето тежи
като стара ръждясала мина.
Заблуден, в далнините кръжи
път без мисъл, без цел
и без име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
