4 мая 2007 г., 00:27

Т и х о с б о г о м 

  Поэзия
837 0 7
 

Т и х о   с б о г о м



ПРЕГОРЯЛО ПОЛЕ...

Ято врани прелита,

а далече на изток вали...

Няма вече крале

няма вече кралици,

няма „мили" и няма

„боли"...


Иде дългия есенен дъжд,

иде кротък и тих - без надежда...

А шуми прегорялата ръж,

до самата земя се навежда!


Сиво слънце в небето тежи

като стара ръждясала мина.

Заблуден, в далнините кръжи  

път без мисъл, без цел

и без име.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??