Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен

23 feb 2007, 12:48

Poesía

1486 0 4

Сърцето ми в сърцето ти лудува,

душата ти в душата ми мълчи,

а любовта с двамата будува -

мили думички не спира да шепти.

Та аз съм стон и зов, и вопъл тъжен:

на хоризонта аз съм озарена,

което прави влюбения длъжен

да не допуска да съм наранена.

Озарението – ясен небосвод,

от две в едно превръща то сърцата,

звучи в омаен, чуден хоровод

и грее като слънце на лицата.

Тръгне ли пък бурята в разлъка,

сенки зли повеждат в неведение

и връхлита тази черна мъка,

що се ражда и живее от съмнение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.